12+1 стъпки към възстановяване на вътрешния център

"Драги читателю, скъпи приятелю,

Държиш в ръцете си една необикновена книга, която отваря съзнанието ти за нови хоризонти и нови възможности в живота. Всеки ред, всяка дума в нея са подбрани и подредени по начин, по който им позволява да проникнат дълбоко в подсъзнанието ти и да Разкодират Съдбата ти за Необикновени Преживяеания в Обикновеното Ежедневие.
Достатъчно е само едно цялостно прочитане на книгата, за да почувстваш резултата. После при даден проблем можеш да отваряш на произволна страница, за да получиш своите отговори.

Думите образуват дъга от мощна светлина и позитивизъм. От всяка картина и от всяка страница лъха различна вибрация. Книгата е писана в полутранс, диктувана от небесните Наставници и силата на думите им прави чудеса.

Не е необходимо да разбираш в дълбочина написаното, не се стреми да го прекарваш през логическото мислене, просто се довери на вътрешния глас и остави той да те води между редовете.

Тази книга има за задача да ти помогне да стигнеш до своята лична истина, съдържаща се в кода на твоето ДНК, да разкодираш собствената си съдба. Тя е своеобразен пътеводител от Дома през Светлината, през дебрите на живота, проявяването и завръщането отново у Дома.

Тази книга съдържа в себе си 13 кода за всяка една врата. Остави Душата ти да ги открие и да се свърже с тях.

Подкрепям те и вярвам в теб, както вярвах и следвах собствения си вътрешен Наставник.

Нека благоденствие цари в душата и живота ти.

Аз съм тук и сега!

Апостолова ВѢра "

„Ако говориш за Слънцето и не го виждаш,
ако говориш за книгата и не можеш да я четеш,
ако желаеш водата и не можеш да я пиеш,
ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш,
ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш,
какво си придобил?

Ако след всичките тия усилия
замязаш на скъсан парцал,
какво си постигнал?“

– Учителя

През целия си живот, съзнателно или подсъзнателно, съм се стремяла да не замязам на скъсан чувал в края на дните си. Виждаше ми се някак безсмислен целият живот, ако в края на краищата заприличам на безпомощна старица, търсеща съчувствие и съжаление от по-младите, от децата си, от близките, от държавата, от социалните… Списъкът е толкова дълъг, че няма нужда да продължавам.

Търсех методи и начини да запазя свободата и независимостта си, без да се осланям на сигурните доходи, на лекарите, на социалните, на производителите, на ръководителите. С една дума – да живея извън установената социална матрица. Не тя да ме променя, а аз нея. Да работя по собствено желание и воля и аз да разполагам с времето си, а не някой друг – беше моята мечта и мой блян.

Бях готова да поема отговорността за собствения си живот, да взема кормилото на съдбата си в свои ръце и да не търся извинения за неудачите си. Бях готова да яхна колесницата на съдбата в безкрайния океан на Живота. Бях готова да възприемам всичко случващо се като уроци, условия и възможности за усъвършенстване, растеж и освобождение и всеки човек по пътя ми – за мой учител.

Исках да имам сплотено семейство с точния човек до мен, единственият, в чиито очи да виждам Бога и своето Съвършенство. Исках да създам перфектното семейство и да посрещаме с радост всеки ден, че сме заедно и че ни има!

Исках да се доближа до Бога – подобно на слънцето, което изгрява ежедневно с успех и без тревоги за своя залез. Исках да бъда като извора, който извира, блика изобилно и приканва всеки да утоли жаждата си, и да не страдам, ако някой го подмине, ако бъде незабележим. Исках да бъда като водата – мъдра, гъвкава, нежна и добра, да прониквам както в небесата, така и в земята, и да няма тайни и невъзможни неща за мен. Исках с постоянство и упоритост, подобно на капката, да разбивам скали. Исках, исках… исках всичко или нищо. Беше важна целта, а не пътят към нея.

Стремейки се към върха, аз пропусках насладата от самото пътуване. Фокусирайки се върху дребните неудобства, анализирайки камъчетата по пътя, изпусках целта от очи. НЕ в творец, а в състезател се бях превърнала аз – размишлявах и продължавах да крача по горещия асфалт.

Мислейки си за трансформацията, за възхода и падението, вдигнах очи от земята и видях възможностите за успех, обляни в светлина. Олекна ми както на душата, така и на сърцето.

И така нататъкк
Обикнах те такъв какъвто си!
Обикнах те в есента!
Обикнах те в последния момент
на вечността ни!
Сега си тръгвам!
И отивам,
там където птиците отлитат,
и все на юг и все нататък!

Всяка есен! И така нататък...
И когато пролет пукне,
пак ще дойда с живота,
с песента ни!
И така нататък!
С две очи зелени,
с две ръце гальовни,
в две гърди стаени
две надежди все големи.
И така нататък! И така нататък!
С един живот пораснал
и два в него дишат...
И живота продължава!
И все така нататък!
Безумно нещо любовта е,
безумно като пролетта!
И всяка клетка оживява!
Оживява, поумнява!
Един живот, една надежда
там остава!
И така нататък!
И така нататък!
И всичко продължава
пак оттатък
във висините и водите,
планините и реките
и наистина е, все ната
тък!
И все нататък!

Из "Велика Я Рус Ата - Завръщане у Дома - Пътят" - автор Апостолова ВѢра

И тогава съзрях Него –
проправяше си път напред към мен в навалицата от уморени лица.
Бе висок и снажен, с тяло,
изваяно като Аполон, излъчващо сила и живот.
Походката му бе грациозна, стойката му перфектна.
С лице усмихнато за поздрав той ме приближи.
И сърцето ми замря.
Това бе той.

Знаех го и като ясновидец и като човек.
Бе той – ни човек, ни дух, а нещо повече от двете.
Не бе от тоя свят, дето аз познавах.
Отличаваше се от тълпата.
Имаше мощ, имаше притегателна сила.
Бе това, което търсех.
Любов и сила струеше от цялата му същност.

Бе видим и невидим за човешкото око,
бе прозрачен и проникващ в моите тела.
Появяваше се и изчезваше за миг,
бе непредсказуем,
бе неуловим.
Бе просто Свободен.

Това бе моят гуру, моят водач,
моята желана половина.

Някои хора казват, че истинските двойници (true lovers)
се зараждат в една душа и биват разделени при тяхното раждане,
въплътяване в тяло.
И те трябва да намерят начин да се съберат отново.

Бях само на двадесет и пет,
а той е винаги на неговите неизменни 37.

Как поддържаше тялото си младо,
жизнено и свежо през всичките тези години?

Исках да знам,
исках да мога,
исках да бъда като него
и с него в едно.

Той бе моят истински свят,
моята сила и моята опора.

Понякога ме вземаше със себе си на разходка в своя свят,
но моето физическо тяло оставаше тук,
не можеше да премине оттатък.

Това още повече ме амбицираше
да пречиствам и настройвам телата си
на по-високите вибрации.

Да бъдат по-леки и по-гъвкави,
да издържат на друга честота.

Бях готова да се откажа от всичко,
но не и от децата.

Имах семейство и тук, и там.

Исках да бъда и на двете места едновременно.
Бях разделена между двата свята – неговият и моят.

Преминах през толкова много подготовки и трансформации,
за да се изгубя в живота, в света.

– Ще успея ли?
Правил ли го е някой друг досега?
– кънтеше в главата ми.