12+1 стъпки към възстановяване на вътрешния център

„Ако говориш за Слънцето и не го виждаш,
ако говориш за книгата и не можеш да я четеш,
ако желаеш водата и не можеш да я пиеш,
ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш,
ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш,
какво си придобил?
Ако след всичките тия усилия замязаш на скъсан парцал,
какво си постигнал?“
Учителя

И така нататъкк
Обикнах те такъв какъвто си!
Обикнах те в есента!
Обикнах те в последния момент
на вечността ни!
Сега си тръгвам!
И отивам,
там където птиците отлитат,
и все на юг и все нататък!

Всяка есен! И така нататък...
И когато пролет пукне,
пак ще дойда с живота,
с песента ни!
И така нататък!
С две очи зелени,
с две ръце гальовни,
в две гърди стаени
две надежди все големи.
И така нататък! И така нататък!
С един живот пораснал
и два в него дишат...
И живота продължава!
И все така нататък!
Безумно нещо любовта е,
безумно като пролетта!
И всяка клетка оживява!
Оживява, поумнява!
Един живот, една надежда
там остава!
И така нататък!
И така нататък!
И всичко продължава
пак оттатък
във висините и водите,
планините и реките
и наистина е, все ната
тък!
И все нататък!

Из "Велика Я Рус Ата - Завръщане у Дома - Пътят" - автор Апостолова ВѢра

И тогава съзрях Него –
проправяше си път напред към мен в навалицата от уморени лица
. Бе висок и снажен, с тяло,
изваяно като Аполон, излъчващо сила и живот.
Походката му бе грациозна, стои ката му перфектна. С лице усмихнато за поздрав тои ме приближи. И сърцето ми замря. Това бе тои .
Знаех го и като ясновидец и като човек. Бе тои ни човек, ни дух, а нещо повече от двете.
Не бе от тоя свят дето аз познавах.
Отличаваше се от тълпата.
Имаше мощ, имаше притегателна сила. Бе това, което търсех. Любов и сила струеше от цялата му същност. Бе видим и невидим за човешкото око, бе прозрачен и проникващ в моите тела. Появяваше се и изчезваше за миг, бе непредсказуем, бе неуловим. Бе просто Свободен. Това бе моят гуру, моят водач, моята желана половина. Някои хора казват, че истинските двои ници *true lovers* се зараждат в една душа и биват разделени при тяхното раждане, въплътяване в тяло.
И те трябва да намерят начин да се съберат отново. Бях само на двадесет и пет, а тои е винаги на неговите неизменни 37.
Как поддържаше тялото си младо, жизнено и свежо през всичките тези години.
Исках да знам, исках да мога,
исках да бъда като него и с него в едно.
Той бе моят истински свят, моята сила и моята опора.
Понякога ме вземаше със себе си на разходка в своя свят, но моето физическо тяло оставаше тук, не можеше да премине оттатък.
Това още повече ме амбицираше да пречиствам и настрои вам телата си на по-високите вибрации.
Да бъдат по-леки и по-гъвкави, да издържат на друга честота.
Бях готова да се откажа от всичко, но не и от децата.
Имах семеи ство и тук, и там.

Исках да бъда и на двете места едновременно. Бях разделена между двата свята – неговият и моят. Преминах през толкова много подготовки и трансформации, за да се изгубя в живота, в света.
– Ще успея ли? Правил ли го е някои друг досега? – кънтеше в главата ми.